12.01.2014 г., 18:44

Зад гърба

1.1K 0 2

Зад гърба


Какво им става на жените днес?
За да се харесаш, нужен е Мерцедес!
Винаги ли нещата опират до пари?
Един флирт не мога да започна дори.


Виждам я за сефте в кафенето аз,
отправям и поглед Ди Каприо тогаз.
Срещам и очите неизвестни досега,
топли чувства обливат ме на мига.


Може би, казвам си, тази е добра...
не ще ме разочарова като всяка предишна.
Разменяме си поглед година, усмивка лавина,
желанието ума отново задмина.


Трябва да я заговориш, шепот от вътрешния Аз,
в съзнанието ми препускат Снежанка и Дядо Мраз.
Стоя и я гледам, иска ми се да съм я опознал.
Реалността е страшна, това ще е капан!


Тръгвам към нея, "напълно" решен
студ и огън сражават се в мен.
Вълнувам се, не съществува гравитация,
дали това ще бъде поредната фрустрация?


Заставам пред нея и се откривам,
с Купидонови стрели бързо я заливам.
Виждам я, харесва ме и тя, не щеш ли,
сервира ми с уста, ще слагаме на някого рога.


Как да имаш доверие на жена,
щом я виждаш, прави някого на будала?
Какво е това? Възмущение и наслада?
Тя го лъже, а аз ще намажа!


Виж, сега, миличка, прекрасна!
Радвам ти се, но искам да те фрасна!
Как може жена, с тяло на богиня,
да ме отблъсне така, че да си замина?


Свидетел или участник? Все едно.
Каква приятна ситуация... Каква духовна мастурбация,
да разбереш, сякаш на инат,
това е просто поредният маскарад.


Това е животът, една гъвкава игра.
Имитация на чувства между мъж и жена.
Всеки в този свят има си цена.
Питаш ли се какво е отзад? Зад гърба...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миро Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Естествено, то си е за там! :p Просто се забавлявам..., надявам се читателите също
  • Добре, че си го публикувал в "пародии", иначе...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...