Зад хълма край смълчаните скали
Дъждът от снощи сам се укроти…
И Облакът си пръсна козирката,
зад хълма, край смълчаните скали.
Сред глухите въздишки на тревата…
Зората се показа – изведнъж
с кокарда от златисти изумруди,
преди да кацне в цъфналата ръж!
И Слънцето самичка да събуди!
Ухае на пелин!… И топла пръст!
Ухае на подгизнали дъбрави,
там, дето снощи падналия дъжд
сред локвите самичък се удави!...
Изтече после всичко – като сън,
през кратера на юлските миражи…
Но чувам още – капките от вън!…
И гледам само немите витражи!
Кънти край тях безсънния ми вик!
С надеждата да стигне синевата!
Където – като истински войник –
самичка се сражава Тишината!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ревов Всички права запазени
