4.12.2009 г., 8:19 ч.

Зад прозореца 

  Поезия » Любовна
592 0 1

 

 



Видях, как скрита зад един прозорец,
рисуваш по запотеното стъкло.
Видях, как гледаш все нагоре
към необятното добро.

Видях и ми стана мъчно,
че блестящите звезди
могат да посрещат само
прозрачните ти стъклени мечти.

Завидях им, после се разплаках -
от радост или от мъка, не разбрах,
но се надявах твоят празник
някога да стане наш… 


© Яни Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??