Зад прозореца

Dec 4, 2009, 8:19 AM

Poetry » Love

687 0 1

Видях, как скрита зад един прозорец,
рисуваш по запотеното стъкло.
Видях, как гледаш все нагоре
към необятното добро.
Видях и ми стана мъчно,
че блестящите звезди
могат да посрещат само
прозрачните ти стъклени мечти.
Завидях им, после се разплаках -
от радост или от мъка, не разбрах,
но се надявах твоят празник
някога да стане наш…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Зад прозореца

Want to read more?

Random works