Зад прозореца

4 дек. 2009 г., 08:19

Поэзия » Любовная

593 0 1

Видях, как скрита зад един прозорец,
рисуваш по запотеното стъкло.
Видях, как гледаш все нагоре
към необятното добро.

Видях и ми стана мъчно,
че блестящите звезди
могат да посрещат само
прозрачните ти стъклени мечти.

Завидях им, после се разплаках -
от радост или от мъка, не разбрах,
но се надявах твоят празник
някога да стане наш…

Зад прозореца

Свързани произведения

Комментарии

Предложения