Зад усмивката на Роби
Той не беше като други.
Бе добър и с поглед благ.
С триста болки за съпруги,
чакащи пред счупен праг.
Вечеря топла да приготви,
водица бистра да даде.
Те бяха с него твърде строги.
Пред тях той бе като дете.
Но обгрижваше ги всички.
В сърцето свое приютил.
Те бяхя негови и лични.
Там - в усмивката ги скрил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
