9.02.2023 г., 10:28 ч.  

Зад усмивката на Роби 

  Поезия
973 6 8

Той не беше като други. 
Бе добър и с поглед благ. 
С триста болки за съпруги, 
чакащи пред счупен праг. 

 

Вечеря топла да приготви,
водица бистра да даде. 
Те бяха с него твърде строги. 
Пред тях той бе като дете. 

 

Но обгрижваше ги всички. 
В сърцето свое приютил. 
Те бяхя негови и лични. 
Там - в усмивката ги скрил.

© Виолета Всички права запазени

Роби стоеше усмихнат пред разпънатия бял чаршаф върху който, като войници, стояха наредени в колони многобройни дамски чанти, в различни цветове и с различни надписи. Шанел, Прада, Диор.... разнообразие от фалшиви марки и изкуствени кожи. Слънцето огряваше черната му кожа и я караше да блести, сякаш ...
  908  19 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аче, Мине, благодаря ви
    Честит празник на всички влюбени и загубени.
  • Вили, написала си прекрасен стих, Роси с основание се вълнува. Браво миличка, много ми хареса.
  • Интересно,Браво,хареса ми!!!🐝
  • Тони, Жени, благодаря ви момичета.
  • И двете сте страхотни..
  • И аз харесах, Вили!
    "С триста болки за съпруги,
    чакащи пред онзи праг." - човешката болка минава през нашите сърца и ни учи на човечност!
  • Изобщо няма за какво. Наистина много харесах и тази сутрин думите просто дойдоха. Радвам се и аз, че ти хареса
  • Вили, трогна ме! Искрено се радвам, че разказа ми те е вдъхновил. Знам, че тези съдби и болки са доста далеч от българското съзнание и ежедневие. Но мисля, че всеки вик и стон има право да бъде чут! Благодаря за това докосващо произведение!❤️
Предложения
: ??:??