Зад воал от думи
Полъх,
почти неосезаем,
нежен
като падащ лист
от розов цвят,
топъл
като слънчева милувка...
Усетих го,
заслушана в тишината
на нощта...
А някъде там -
зад воал от думи,
прошепнати едва,
видях
седефено сияние
и с него
силует очертан -
беше ти,
сам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени