Деница (Деница Ангелова)
101 221
7.11.2017 г., 21:59 ч.

Задкулисна да бе... 

  Поезия » Любовна
1139 1 11

Стене тъмната сцена във стария градски театър.

А дъските-клавиши се разпяват от нечии стъпки.

Две завеси въздишат, разлюлени от спомен и вятър.

Тя ще влезе сега.

Както винаги смайваща.

Гръмко.

С тежък грим и със огнена рокля пристъпва.

Драматично протяга ръце омалели.

За сбогом.

Не поглежда назад.

От невидима длан се отдръпва.

Във очите блести неизказана сива тревога.

Пианистът мълчи.

И поглежда през рамото.

Нея.

Ще засвири ли?

Как?

С разтреперани плашещо пръсти…

Да разкаже ли как я е любил във свойта постеля

и дарил е сърцето си.

Ех…

Не и пръстен.

Тъмнокоса луна.

Той и тя.

И театър разплакан.

О, запей ми пиано!

Любовта му е гола.

Но чиста.

Тя ридае красива…

натъжена от празно очакване.

Той е беден.

Но знае какво е до смърт да обичаш.

За какво си дошла във душата му, обич безкрайна!

Задкулисна да бе.

Монолог.

Тишина неразбрана.

Пианистът обичал актрисата.

Образът.

Тайно.

И въздишка по нейната роля добре изиграна.

Кой ще каже сега на ръцете му неми да свирят?

На сразена мечта кой мелодия дивна ще вдъхне?

Там, на сцената тя се роди.

И на нея умира.

Някой зрител, почувствал това, може би ще въздъхне.

Тя, актрисата знае как със думи света да омае.

И без звук ще играе прекрасно на светлата сцена.

Ала как не разбра…

Ала как ли изобщо не знае…

че да бъдеш обичан без фалш и без маска

това е

безценно.

© Деница Ангелова Всички права запазени

Произведението е включено в:
Многоцветна
Деница (Деница Ангелова) Деница
Книги
Многоцветна
10,00 лв.
  1425 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, момичета! Поздрави и от мен!
  • Изключително красиво, написано! Поздрав!
  • Чудесно! Поздравления!
  • Сърдечно ви благодаря за хубавите думи! Усмихвайте се на сцената, наречена живот и бъдете себе си! Прегръдки от мен!
  • Великолепно! Прекрасна си, Деница!
  • Прекрасен стих, въздействащ, напомни ми една великолепна песен https://www.youtube.com/watch?v=tXfQxidhVEg. Поздрави, Деничка!!
  • А може би е разбрала, но е помислила, че вече е късно, а?
  • Колкото по-богата е една душа, толкова повече драми събира в себе си.
    А голямата любов е почти винаги тъжна...
    Добре си показала това в стиха си, Деница.
  • Хубаво!
  • И аз се радвам да те видя, Велин! Поздрави от мен!
  • Прекрасно е, Деница! Наистина като на театър. С красив, мъдър и поучителен финал. Радвам се да те видя отново.
Предложения
: ??:??