Стене тъмната сцена във стария градски театър.
А дъските-клавиши се разпяват от нечии стъпки.
Две завеси въздишат, разлюлени от спомен и вятър.
Тя ще влезе сега.
Както винаги смайваща.
Гръмко.
С тежък грим и със огнена рокля пристъпва.
Драматично протяга ръце омалели.
За сбогом.
Не поглежда назад.
От невидима длан се отдръпва.
Във очите блести неизказана сива тревога. ...