Задочен Спор с Вапцаров
Щеше да е разговора интересен
Мисълта ми е за една твоя моторна песен
какво море
какви машини
какъв копнеж по Филипини
по едрите звезди на Фамагуста
Според мен
Остава ти в морето
едиствено душата - пуста
Години плаваш
а после спираш
умаряш се
и простичко умираш
и това не е най - лошото в играта
друго е по - страшно
МОРЕТО
то безвъзмездно те изтръгва от земяата
не наведнъж
а бавано
постепенно
Усещаш се, но късно
живота преобърнал се е неизменно
Прибираш се в къщи
Къде бе това!?
Посрещат те с "Чичко"
твоите деца
и липсват ти
ласки
нежност
любов
семеен уют
сладък живот
и дори и да станеш отново "Човек"
преодкрил своето място в семейния кът
всичко свършва за миг
телефонен звън и отново на път
Багаж и отплаваш
Вълни
Ветрве
Пристаниша
кръчми
Жени
Смехове
илюзия грозна
измамен възход
тъй често завист пораждал
Моряшки Живот
И така и не стигаш до
свой пристан
до свой бряг
и дори в замъгления мрак на съзнанието
един въпрос те преследва
къде сбърках и как
после пак отначало
и пак, и пак, и пак, и пак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констант Всички права запазени