5.09.2009 г., 0:01

Задушница

1.2K 0 0

                   

                               Задушница

                      В памет на моя поетичен брат Радко

 

Колкото повече научавам, толкова по-малко зная

за незримо и видимо. И дали запетая

е денят безтегловен с примка стръмна и ловка

към живот нов, изписан след гигантска диктовка?

И защо чак когато пулсът звънък се счупи,

тук човеците слаби, скрити в тленни хралупи,

се досещат набързо, че е  само пролука

този свят насекомен, окован в непоука

и повтарящ се странно под безкрайно индиго?

Тъй в загадки препъната сред въпросното иго

днес се моля на Бога висини да разтвори

и с душите на мъртвите по добри коридори

на земята да слезе утешение скрито

при скръбта ми, събрана в струйка вино и жито.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефания Цанкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...