Задушница
В памет на моя поетичен брат Радко
Колкото повече научавам, толкова по-малко зная
за незримо и видимо. И дали запетая
е денят безтегловен с примка стръмна и ловка
към живот нов, изписан след гигантска диктовка?
И защо чак когато пулсът звънък се счупи,
тук човеците слаби, скрити в тленни хралупи,
се досещат набързо, че е само пролука
този свят насекомен, окован в непоука
и повтарящ се странно под безкрайно индиго?
Тъй в загадки препъната сред въпросното иго ...