ЗАДЪХАНИ СЛОВА
ЗАДЪХАНИ СЛОВА
Задъхани слова,
прошепнати едва
помежду две целувки,
ухаеща трева
сред лятна синева
и обич без преструвки.
Затворени очи
под слънчеви лъчи,
усмивки на лицата.
Вред щастие личи,
а времето мълчи.
Говорят си сърцата.
Къде сме аз и ти,
защо така блести
около нас безкрая?
Душата ми лети
и с твоята шепти.
О, сигурно сме в Рая!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
