23 oct 2007, 15:25

ЗАДЪХАНИ СЛОВА

  Poesía
839 0 13
   

       ЗАДЪХАНИ СЛОВА


Задъхани слова,

прошепнати  едва

             помежду две целувки,

ухаеща трева

сред лятна синева

            и обич без преструвки.


Затворени очи

под слънчеви лъчи,

         усмивки на лицата.

Вред щастие личи,

а времето мълчи.

         Говорят си сърцата.


Къде сме аз и ти,

защо така блести

         около нас безкрая?

Душата ми лети

и с твоята шепти.

         О, сигурно сме в Рая!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...