Oct 23, 2007, 3:25 PM

ЗАДЪХАНИ СЛОВА

  Poetry
843 0 13
   

       ЗАДЪХАНИ СЛОВА


Задъхани слова,

прошепнати  едва

             помежду две целувки,

ухаеща трева

сред лятна синева

            и обич без преструвки.


Затворени очи

под слънчеви лъчи,

         усмивки на лицата.

Вред щастие личи,

а времето мълчи.

         Говорят си сърцата.


Къде сме аз и ти,

защо така блести

         около нас безкрая?

Душата ми лети

и с твоята шепти.

         О, сигурно сме в Рая!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...