1.12.2010 г., 14:26 ч.

Заедно... 

  Поезия
561 0 3

А пътищата пак ще се пресичат

с обърканите мисли във нощта. 

Скрила своя лик е ледена луна, 

от погледите, втренчени във мрака.

 

Дълго скитали са двете ни сърца,

опърпани от тежките неволи.

Тихо нежна приказка редят сега,

и  молят се любов да ги догони.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дано! Поздрави
  • Кратко, хубаво и силно!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • Пепи, двустишието си ти е патент, както и краткостите. Май отдавна не си ги писала.
    Хубаво е! Винаги в стиховете ти присъства копнежа за трайната любов, съпътстван от някакъв страх.
    Прегръдка!
Предложения
: ??:??