А пътищата пак ще се пресичат
с обърканите мисли във нощта.
Скрила своя лик е ледена луна,
от погледите, втренчени във мрака.
Дълго скитали са двете ни сърца,
опърпани от тежките неволи.
Тихо нежна приказка редят сега,
и молят се любов да ги догони.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
Пепи, двустишието си ти е патент, както и краткостите. Май отдавна не си ги писала.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
