1 dic 2010, 14:26

Заедно...

  Poesía
732 0 3

А пътищата пак ще се пресичат

с обърканите мисли във нощта. 

Скрила своя лик е ледена луна, 

от погледите, втренчени във мрака.

 

Дълго скитали са двете ни сърца,

опърпани от тежките неволи.

Тихо нежна приказка редят сега,

и  молят се любов да ги догони.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано! Поздрави
  • Кратко, хубаво и силно!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • Пепи, двустишието си ти е патент, както и краткостите. Май отдавна не си ги писала.
    Хубаво е! Винаги в стиховете ти присъства копнежа за трайната любов, съпътстван от някакъв страх.
    Прегръдка!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...