Живея всеки ден.

По малко.

Пестя за после.

Все мисля.

Мисля даже нощем!

Жалко.

Събирам.

Все от късчета.

Емоции-любов,несгоди..

И питам се,къде сгрешх?

Това ли е "Животът"?

Нима лишен оставам от това?

Да стъпвам"здраво"!

Да живея диво!

Да творя!

След мене -диря вече не остава.

Пред мене-път ли е това?

Сега , дори и да умирам!

Ще кажа само-Да!

Часът на истина настъпи!

Ръцете ви докосвам днес!

В денят на пълна безнадежност.

Ведно да се обединим!

Не нож в гърдите!

А подслон от бурята.

Един на друг.

Да си дарим!

И нека бъде ново утро!

На нови хора-като мен и теб.

И нека да докажем,че го можем!

Земята своя.

С достойнство да унаследим!