16 мар. 2011 г., 22:05

Заедно

646 0 1

Живея всеки ден.

По малко.

Пестя за после.

Все мисля.

Мисля даже нощем!

Жалко.

 

Събирам.

Все от късчета.

Емоции-любов,несгоди..

И питам се,къде сгрешх?

Това ли е "Животът"?

 

Нима лишен оставам от това?

Да стъпвам"здраво"!

Да живея диво!

Да творя!

 

След мене -диря вече не остава.

Пред мене-път ли е това?

Сега , дори и да умирам!

Ще кажа само-Да!

 

Часът на истина настъпи!

Ръцете ви докосвам днес!

В денят на пълна безнадежност.

Ведно да се обединим!

 

Не нож в гърдите!

А подслон от бурята.

Един на друг.

Да си дарим!

 

И нека бъде ново утро!

На нови хора-като мен и теб.

И нека да докажем,че го можем!

Земята своя.

С достойнство да унаследим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Просто Някой Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • „Не нож в гърдите!
    А подслон от бурята.
    Един на друг.
    Да си дарим!“
    Това много ми хареса!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...