severianin (Валентин Чернев)
417 677
17.08.2012 г., 12:04 ч.

Зает съм... 

  Поезия
817 0 7

ЗАЕТ СЪМ...

 

       “Смърта е покой, но мисълта за смъртта

         не ни дава покой.”

                                 Чезаре ПАВЕЗЕ

 

        “Академик Павлов е зает. Умира.”

                                  Иван ПАВЛОВ

 

До края, до финалната ни права

смъртта е най-голямата ни грижа.

Макар и никой да не го признава,

тя ражда безпокойство, тя ни движи;

 

тя ни поставя трудните въпроси,

тя ни изправя будни в тъмнината

и пита: Кой си?

Пита: За какво си?

Какво оставяш тука, на земята?

 

И бързаш да отгледаш свой наследник.

И бързаш дом да съградиш в полето.

Живееш дните като за последно

и с кръв дописваш в тъмното куплета.

 

И влагаш ум, талант, напрягаш сила,

да си готов, преди да падне мрака,

преди кръвта да се е укротила...

Защото Тя е близо,

Тя ни чака.

 

И цял живот през рамо се оглеждаш

не идва ли след теб.

И нямаш мира.

А твоят труден земен дял се свежда

до кратък стръмен път, до плитка диря.

 

Но Тя е недоволна и жестока,

Тя заличава дирята след тебе,

в мъглата крие вярната посока.

Тя прави труден земния ти жребий.

 

А може би това е висша милост

и Тя е оня Аргус незаспиващ

и оня стършел с безпощадна жило,

без който просто няма да сме живи?

 

Не знам!

Но в общата и вечна книга

и аз се мъча свой куплет да впиша.

Дали ще мога?

Времето не стига,

не стигат сили, все по-трудно дишам.

 

Тя, Тая със косата, е наблизо,

но гоня даже мисълта за нея.

Не страдам от детински оптимизъм –

зает съм.

Страшно съм зает.

Живея!

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно!
  • "Извинете, животът ме чака!"
    Удивителна "заетост"!
    И аз така!


    П.П. Поздравления за стихотворението и благодарност, че има още какво да чета тук...
  • Нека си зает още дълги години!
    Благодаря!
  • Браво за стиха, много добре изпипан!
    Новото поколение изобщо не е заето да мисли за смъртта - въпросът бил решен още с раждането и нямало смисъл да се губи време за глупости
    Това в общи линии, написала дъщеря ми като есе за страха на хората от смъртта - едно единствено изречение. И "психоложката" т.е. учителката по психология, й написала двойката веднага.
    Така съдбата чука на вратата... на някои

    С rozza (Радка Миндова)
  • Разкошна поанта! Бъди!
  • Браво и от мен!
  • Смъртта като движещ мотив? Съмнявам се...
    Живота си иска своето...Така мисля.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??