valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
15.10.2022 г., 17:44 ч.

Загадка 

  Поезия
348 1 2



Когато крия своите очи,
аз крия светлината на земята.
Единствено във погледа личи,
че чужда ми е всъщност слепотата.

Слепецът вижда винаги с душа
и често от прогледнатото страда.
Очите крият друга слепота.
Физическата даже е награда.

Защо обаче нужно е това,
очите си да крия? Непонятие...
Небето е ранено от луна,
звездите - подредени за разпятие.

Белегът, ръждясва вътре в мен.
Спомени раздвижват ветровете.
Нощта боли като навъсен ден
и става тъмно въпреки, че свети.

Клепачи стискат блясъка горещ,
а скритото копнеж е и надежда.
Догаря незапалената свещ
и всичко до загадката се свежда....

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??