valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
Oct 15, 2022, 5:44 PM

Загадка 

  Poetry
350 1 2



Когато крия своите очи,
аз крия светлината на земята.
Единствено във погледа личи,
че чужда ми е всъщност слепотата.

Слепецът вижда винаги с душа
и често от прогледнатото страда.
Очите крият друга слепота.
Физическата даже е награда.

Защо обаче нужно е това,
очите си да крия? Непонятие...
Небето е ранено от луна,
звездите - подредени за разпятие.

Белегът, ръждясва вътре в мен.
Спомени раздвижват ветровете.
Нощта боли като навъсен ден
и става тъмно въпреки, че свети.

Клепачи стискат блясъка горещ,
а скритото копнеж е и надежда.
Догаря незапалената свещ
и всичко до загадката се свежда....

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??