Загадка
Когато крия своите очи,
аз крия светлината на земята.
Единствено във погледа личи,
че чужда ми е всъщност слепотата.
Слепецът вижда винаги с душа
и често от прогледнатото страда.
Очите крият друга слепота.
Физическата даже е награда.
Защо обаче нужно е това,
очите си да крия? Непонятие...
Небето е ранено от луна,
звездите - подредени за разпятие.
Белегът, ръждясва вътре в мен.
Спомени раздвижват ветровете.
Нощта боли като навъсен ден
и става тъмно въпреки, че свети.
Клепачи стискат блясъка горещ,
а скритото копнеж е и надежда.
Догаря незапалената свещ
и всичко до загадката се свежда....
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
