Загадката

                                                        Загадката

                      Неразгадаема е тя, загадката на мойта кръв.

                      За нея няма кодов ключ и днес дори.

                       Защото праотците ми били

                                   кои?

                       Роби разбунени - любили кротки, селски моми.

                       А може би с непокорни жени лудеели добри и

                                                                    мъдри мъже.

                                  Кои са те?

                       Дръзки царе или безбожни светии - лъгали кръста

                       и верни мадони, изгаряни в огън, умирали в стонове.

                       Други раждали там, по скалите - далеч, при орлите

                        и не в пелени, а в мъглите увивали своите чеда.

                        После, с каменни лица, изговаряли тихо една дума -

                        СВОБОДА и с нея ги пращали при смъртта, сред горите.

                        А те тъчели надежди в чергила от шарени прежди,

                        от страст и тъга, от смях и сълзи. Уви - не помни ли някой

                                                                                    тези жени?

                                      Може би.

                        В земята мъжете им сеели не семена, а тъмни стихии.

                        Варели в пъстрите делви не гозби, а върли ракии

                         и вечер, тайно в дома си, събирали пак харамии.

                          А може би моят далечен родител е бил просветител,

                          по-точно недипломиран селски учител или лечител,

                          или пък бил някой заселник от други земи.

                                    Може би.

                            Той бил философ. Разговарял със звездите

                           и гадаел бъдещето на хората по мечтите им.

                            После умрял неизвестен в крайпътната локва -

                            пиян от вяра, сам с една празна бърдоква

                            от ракия някаква - скоросмъртна, защото

                            не искал да се разочарова в една илюзия

                                                                безсмъртна.

                             Кои са моите праотци, кои?

                             Единият трупал пари - другият - пищови.

                              А после в усоето заставали един срещу друг

                                                                   с голи ножове.

                                 Кой е този мой далечен родител?

                              Убиец среднощен, скитник, артист, непризнат

                               поет, откривател случаен, неоткрит мислител,

                               или спасител незнаен - който дори и в тъмата

                               съзрял светлина и спасил красотата,

                               като я зазидал в сърцето на една от ония

                               непокорни робини - мома аджамия, която

                                той пък нарекъл - своя месия.

                                                                          Wali. (Виолета Томова)