Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
24.08.2016 г., 21:38 ч.

Загуба 

  Поезия
250 0 4

Плача, като малко дете

загубено в тъмна гора, 

студено е и съм сама. 

Мама я няма. 

 

С усмивка като слънце

посрещаше ме нощ и ден

и ми беше много топло

от толкова любов. 

 

Не, не чува моя зов! 

Вече няма да е с мен. 

Мощен трус люлей земята-

опората ми е в небесата. 

 

Виждам как за сбогом маха, 

опрощава ми греха-

 да не нося черна дреха,  

мъката да давя в смеха. 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изплакана мъка по поетичен начин! Загубата на майката е голяма скръб и това се вижда от текста, Василке! Но живота продължава! Поздрави от мен и хубав ден!
  • Всеки човек на тази земя от зачеването си, през първия си дъх въздух, който поема с плач при раждането си, та чак до смъртта е неразривно свързан с майка си, загубата е голяма, когато тя ни напусне от земния свят, но връзката остава.....там в небесата!!! Хареса ми много и аплодирам силно!
  • Рано или късно всеки преосмисля живота си. Губим голямата опорна точка, наречена майка, тук - на Земята и търсим опора в небесата. Ясна и последователна мисъл, навяваща тъга. Поздрав, Василке!
  • Тъжна и голяма загуба...
Предложения
: ??:??