Загуба

24.08.2016 г., 21:38 ч.

Поезия

5.0 / 1

346 0 3

Плача, като малко дете
загубено в тъмна гора,
студено е и съм сама.
Мама я няма.
С усмивка като слънце
посрещаше ме нощ и ден
и ми беше много топло
от толкова любов.
Не, не чува моя зов!
Вече няма да е с мен.
Мощен трус люлей земята-
опората ми е в небесата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Слънчеви тайни
Крепост

На теб Не мога да се скрия. Не и днес. (Самотна съм и малко ми се плаче.) Животът ми е мръсен, черен...
Почувства ли?

Почувства ли дъха ръждив в листата, изгубили облога със смъртта? Те стелят се със златен отпечатък и...
До мене уж си, а не знам къде си

Понякога усещам, че те губя - до мене уж си, а не знам къде си? Внезапно ставаш някак друга... Изчез...

Още произведения »