7.12.2013 г., 19:33

Загубена...

704 0 0

И когато загубиш себе си в тъмата,

не знаеш накъде да тръгнеш днес,

загубена е в теб душата,

загубена от счупено сърце.

Коя съм аз? - се питаш.

Накъде да тръгна аз сега?

И знаеш, че винаги ще обичаш,

въпреки ранената си душа.

Знаеш, че без любовта не можеш

да дишаш и да съществуваш дори,

затова гори и последният огън,

за това жадуват всички души...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...