Сенд (Георги Стоянов)
387 3084
18.12.2023 г., 7:12 ч.

Загубена 

  Поезия » Любовна
945 3 11

Ключ ти дадох, за да отключиш
светъл свят с боровинково лято.
Ти реши, че си звездна богиня и го хвърли в най-близкото блато.
Завих те с най-топлия вятър,

да не мръзнеш в самотните нощи.
Ти избяга далече на север и не знам, съществуваш ли още.
И мечти ти оставих крилати,

ти ги смачка и хвърли в боклука.
Днес случайно видях любовта ти,

да се лута някъде тука.

 

© Георги Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е моя мисъл! 🙂
  • Явно, някой се е намерил в това скромно стихотворение. Благодаря!
  • Добър анализ!
  • ""Чудничко" и "Хубавичко" са твърде снизходителни коментари" Такаааа.... Ами....Авторът умело, с подбрани думи и сравнения е описал лирическа героиня, която лутайки се в собствените си комплекси , отхвърля любовта на лирическия, а след това се губи в собствената неудовлетвореност ; ) Чудничко!
  • Загубената жена трябва сама да се намери, но не може да го направи, защото е загубена.
  • Ами... загубена. Не си струва да я търсиш.
  • "Чудничко" и "Хубавичко" са твърде снизходителни коментари, които нищо не казват.
  • Чудничко!
Предложения
: ??:??