Загубих те
Загубих те, за това, че не намерих смелост истината да ти кажа
и сега аз страдам, а ти си замина и заспиваш в неговите ръце....
Съжалявам, че не успях най-доброто от себе си да ти покажа,
защото ти търсеше красота, а аз притежавах само едно голямо сърце....
Ти си замина, без да ме прегърнеш и дори с мен не се сбогува,
а аз никога не вярвах, че ще имаш смелостта да го направиш.
Не се заблуждавай, скъпа, щастие и любов с пари не се купуват,
знаеш, че при който и мъж да отидеш, моите очи никога няма да забравиш!
Не мога нищо да направя, ти си тръгна и реши вратата да затвориш,
но аз ще намеря своя път, въпреки, че ми е ясно колко трудно ще бъде без теб.
Знам, че когато разбереш колко си сгрешила, пред Бог за прошка ще се молиш....
но така както аз приех, че те загубих и ти приеми, че няма да намериш втори като мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Калинов Всички права запазени
, че коментирайки предишната творба катализирах моженето ти и то придоби тази красива форма.