Захаросано
С панделка е привързано сърцето ми,
на единия ù край то безмълвно стои,
другият протяга се към нищото
и кървавите капки брои.
Живях в свят на захаросани изюзии,
обичах розовите очила,
сега останаха ми само белези,
на карамел стопи се и изгори ме захарта.
Никой на любов не ме научи
и розовото постепенно избледня,
удавих се сред много безразличия,
макар да исках нечий чай да подсладя.
Представях си се като бучка захар,
от любов разтваряща се без следа
в две очи, по-горещи от Сахара,
щях от сладост да горча!
Но една реалност накрая се показа,
избоде ми очите зад розовите очила,
искаше нагло да ми каже
колко илюзорна е всъщност любовта.
С панделка е привързано сърцето ми,
овехтяло от чакане, свито в ръце,
захар не иска, уморено от блянове,
то няма да срещне друго сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчево Момиче Всички права запазени
