sunnygirl499 (Слънчево Момиче)
25 45
Jun 2, 2010, 11:23 AM

Захаросано 

  Poetry » Love
742 0 5

   С панделка е привързано сърцето ми,
    на единия ù край то безмълвно стои,
    другият протяга се към нищото
    и кървавите капки брои.

    
    Живях в свят на захаросани изюзии,
    обичах розовите очила,
    сега останаха ми само белези,
    на карамел стопи се и изгори ме захарта.


    Никой на любов не ме научи
    и розовото постепенно избледня,
    удавих се сред много безразличия,
    макар да исках нечий чай да подсладя.


    Представях си се като бучка захар,
    от любов разтваряща се без следа
    в две очи, по-горещи от Сахара,
    щях от сладост да горча!


    Но една реалност  накрая се показа,
    избоде ми очите зад розовите очила,
    искаше нагло да ми каже
    колко илюзорна е всъщност любовта.
    
    
    С панделка е привързано сърцето ми,
    овехтяло от чакане, свито в ръце,
    захар не иска, уморено от блянове,
    то няма да срещне друго сърце!

© Слънчево Момиче All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??