Отесняха ми бързо детските очила,
от крилатите ми мечти светлорозови,
пропукаха се чисто новичките стъкла,
както тичах наивно след първата обич.
Завъртяха ума ми безметежните дни,
подминавах нехайно съдбовните знаци.
А игрите на възрастни таяха лъжи,
съюзи коварни и подмолни обрати.
Захладняха ми днес приятелските шеги,
че отрова ми втриват и влизат подкожно,
уж в очите ме гледат и ми свалят звезди,
а с усмивка чаровна завъртат ми ножа. ...