Захладня
Отесняха ми бързо детските очила,
от крилатите ми мечти светлорозови,
пропукаха се чисто новичките стъкла,
както тичах наивно след първата обич.
Завъртяха ума ми безметежните дни,
подминавах нехайно съдбовните знаци.
А игрите на възрастни таяха лъжи,
съюзи коварни и подмолни обрати.
Захладняха ми днес приятелските шеги,
че отрова ми втриват и влизат подкожно,
уж в очите ме гледат и ми свалят звезди,
а с усмивка чаровна завъртат ми ножа.
Обосяха ми вече пипалата без стих,
паяжина обрамчи белотата на стаята,
и поредна таблетка самота си изпих,
да измоля последната милост от паяка.
© Светличка All rights reserved.
