„Веднага изолирай се, веднага,
прецакай тая смъртоносна сага“.
По двайсет пъти миеш ли ръцете?
Хей, после ще му мислиш за сърцето!
Не срещай се, не говори, не дишай,
стой вкъщи – на животно заприличай.
Че всеки вън е враг, убиец, бомба
и може да те „отнесе“ злокобно.
„Разделяй и владей“ – колко красиво,
„Семейството ти искаш да е живо“!!!
Че дебне ни Корона безпощадна,
за наште дробове жестоко гладна.
И всеки като мишка вкъщи чака,
да дойде, сякаш, и отмине влака.
А всъщност ние возим се във него,
че важното било да "стигнем бре́го".
Обаче, накъде пътува влака?!
Той всеки вирус, знае как да чака!
© Данаил Таков Всички права запазени