2.10.2014 г., 10:30

Зайчето и свободата

810 0 1

         ЗАЙЧЕТО  И   СВОБОДАТА

 

Имала  си  леля  Райка  бяла   пухкавичка  зайка.

Зайка   зайчета  родила,  сладко,  сладко  ги  хранила.

Станали  те  зайци  силни,  любопитни.

 

Тръгнали    в  гората,  в  гората  сред  цветята  и  листата.

Подушил  ги    сив  вълк,  гладен  и  в  миг  по  дирите  им  хукнал.

Зайците,   от  страх   примрели,  в  хралупа   дъбова  се   сврели.

„При  мама  Зайка  да   се  върнем!  Стига  толкоз  свобода.” плахо  казало  едното.

 

„Не„ рекли  в  хор  неговите  братя  „Та  нали  все  някога   сами  ще   живеем  в  таз  гора!  Трябва  ний  сами  да  се  научим  от  опасностите  горски  да   се  пазим,  инак  много ще  загазим”

 

А  сега  кажи  ми,   зайче  малко  и  страхливо,  кое  по–ценно  е:  топла  майчина  закрила  или   свобода,  която  дава  сила?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Вакарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...