2 oct 2014, 10:30

Зайчето и свободата

811 0 1

         ЗАЙЧЕТО  И   СВОБОДАТА

 

Имала  си  леля  Райка  бяла   пухкавичка  зайка.

Зайка   зайчета  родила,  сладко,  сладко  ги  хранила.

Станали  те  зайци  силни,  любопитни.

 

Тръгнали    в  гората,  в  гората  сред  цветята  и  листата.

Подушил  ги    сив  вълк,  гладен  и  в  миг  по  дирите  им  хукнал.

Зайците,   от  страх   примрели,  в  хралупа   дъбова  се   сврели.

„При  мама  Зайка  да   се  върнем!  Стига  толкоз  свобода.” плахо  казало  едното.

 

„Не„ рекли  в  хор  неговите  братя  „Та  нали  все  някога   сами  ще   живеем  в  таз  гора!  Трябва  ний  сами  да  се  научим  от  опасностите  горски  да   се  пазим,  инак  много ще  загазим”

 

А  сега  кажи  ми,   зайче  малко  и  страхливо,  кое  по–ценно  е:  топла  майчина  закрила  или   свобода,  която  дава  сила?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Вакарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...