17.01.2008 г., 11:52

Зайо и Ежко

1.1K 0 10
- Хайде, Ежко, с мене беж.
- Аз съм бавен таралеж.
- Ако искаш да играеш,
трябва да се постараеш.
Хайде, тичай най-накрая!
- Зайо, нещо ще призная -
че не мога аз да бягам,
само ябълки да слагам
на добрите ми бодли.
И те питам аз, дали
ти умееш хей така
с твойте пъргави крака?
- Зная вече, Ежко Бежко,
че макар да ходиш тежко,
ти си мъдър, справедлив,
нищо, че си тъй бодлив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...