17 янв. 2008 г., 11:52

Зайо и Ежко

1.1K 0 10
- Хайде, Ежко, с мене беж.
- Аз съм бавен таралеж.
- Ако искаш да играеш,
трябва да се постараеш.
Хайде, тичай най-накрая!
- Зайо, нещо ще призная -
че не мога аз да бягам,
само ябълки да слагам
на добрите ми бодли.
И те питам аз, дали
ти умееш хей така
с твойте пъргави крака?
- Зная вече, Ежко Бежко,
че макар да ходиш тежко,
ти си мъдър, справедлив,
нищо, че си тъй бодлив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...