17 янв. 2008 г., 11:52

Зайо и Ежко

1.1K 0 10
- Хайде, Ежко, с мене беж.
- Аз съм бавен таралеж.
- Ако искаш да играеш,
трябва да се постараеш.
Хайде, тичай най-накрая!
- Зайо, нещо ще призная -
че не мога аз да бягам,
само ябълки да слагам
на добрите ми бодли.
И те питам аз, дали
ти умееш хей така
с твойте пъргави крака?
- Зная вече, Ежко Бежко,
че макар да ходиш тежко,
ти си мъдър, справедлив,
нищо, че си тъй бодлив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...