17 янв. 2008 г., 11:52

Зайо и Ежко

1.1K 0 10
- Хайде, Ежко, с мене беж.
- Аз съм бавен таралеж.
- Ако искаш да играеш,
трябва да се постараеш.
Хайде, тичай най-накрая!
- Зайо, нещо ще призная -
че не мога аз да бягам,
само ябълки да слагам
на добрите ми бодли.
И те питам аз, дали
ти умееш хей така
с твойте пъргави крака?
- Зная вече, Ежко Бежко,
че макар да ходиш тежко,
ти си мъдър, справедлив,
нищо, че си тъй бодлив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...