4.05.2018 г., 0:06

Закачка

389 1 0

Обикаляш ме отдалече

сякаш съм минна отсечка, 
сякаш са червени косите ми
като лумнали клечки 
На чергата ти ресните
са май запалими
и май че те стряска 
даже и името ми...
Мислиш - ако случайно 
те пресрещна на пътя 
и се притисна до теб тайно
и обримча врата ти
и ако си оставя 
червилото по яката ти, 
ако догоре напълня
с вятър главата ти...

И се люшва смехът ми, 
че от ясно по- ясно
е на  всички, че аз съм 
игла безопасна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....