May 4, 2018, 12:06 AM

Закачка

  Poetry
390 1 0

Обикаляш ме отдалече

сякаш съм минна отсечка, 
сякаш са червени косите ми
като лумнали клечки 
На чергата ти ресните
са май запалими
и май че те стряска 
даже и името ми...
Мислиш - ако случайно 
те пресрещна на пътя 
и се притисна до теб тайно
и обримча врата ти
и ако си оставя 
червилото по яката ти, 
ако догоре напълня
с вятър главата ти...

И се люшва смехът ми, 
че от ясно по- ясно
е на  всички, че аз съм 
игла безопасна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...