Обикаляш ме отдалече
сякаш съм минна отсечка,
сякаш са червени косите ми
като лумнали клечки
На чергата ти ресните
са май запалими
и май че те стряска
даже и името ми...
Мислиш - ако случайно
те пресрещна на пътя
и се притисна до теб тайно
и обримча врата ти
и ако си оставя
червилото по яката ти,
ако догоре напълня
с вятър главата ти...
И се люшва смехът ми,
че от ясно по- ясно
е на всички, че аз съм
игла безопасна.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
