4 may 2018, 0:06

Закачка

  Poesía
392 1 0

Обикаляш ме отдалече

сякаш съм минна отсечка, 
сякаш са червени косите ми
като лумнали клечки 
На чергата ти ресните
са май запалими
и май че те стряска 
даже и името ми...
Мислиш - ако случайно 
те пресрещна на пътя 
и се притисна до теб тайно
и обримча врата ти
и ако си оставя 
червилото по яката ти, 
ако догоре напълня
с вятър главата ти...

И се люшва смехът ми, 
че от ясно по- ясно
е на  всички, че аз съм 
игла безопасна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...