18.09.2025 г., 16:38

Закачка

219 0 1
Закачка

 

Дори отвъд аз рими ще редя!

Ще пия вино, стихове ще пиша.

И ще мечтая както до сега!

Човек и там не спира да обича!

Любов! Ала какво е любовта?

Надежда сляпа и безброй сълзи!

Но тя е жива даже след смъртта!

След нея тя не спира да боли!

За нея пак куплети ще редя

и пак ще я възпявам даже там!

В мойте строфи ще живее тя,

и след мене ще остане, знам!

Даже и отвъд ще пиша пак

и със думите ще си играя!

Ако някой ме попита как?

Как8 ли? Ами още аз не зная!

 

16.09.2025 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе, я да пишем, докато сме живи, пък после знае ли човек, дали ще можем!
    Усмихна ме, Гоше!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...