6.06.2022 г., 10:33

Закана

1.7K 1 12

Душата ти фекална е вода,

а мислите – кафяво, дето плава.

Шамар ще ти обърша (може два),

сопол по врат що трижди намотава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъж на мъж рядко скача, страхът, че може той да го отнесе. А и другия вариант - на оня в огледалото, може и на себе си 😄
  • А може и героят2 да е Оня в огледалото!
  • Аз си го обяснявам така това семпло стихотворение:

    начи, в 1вите 2 реда авторът ни запознава с душата и мислите на героя си - кафяво-фекални. Или обратното. Душата е вода, пък мислите плават, вероятно във водата.

    Подир туй, в третия ред, авторът се ядосва на нещо, и решава да му обърше един шамар. На героя си. А може и два. Шамара. Но в бъдеще време, не веднага, заканва му се демек.

    От този шамар, вече в 4тия, финален ред, разбираме, че сополът на героя, вследствие на центробежната сила (или центростемителната), породена от якия шамар (или пък два), които ще му бъдат обърсани, ще се увие три пъти около врат. Вратът на героя вероятно.

    Това разбрах аз. Но нямам мнение: то всичко е казано преди мене. 😔
  • Стихотворен апел

    Душите ни фекална маса
    сред тях красиво плува стих.
    Един апел към поетична класа.
    Окъпан съм, останал много тих.

    Мога да продължа
    Сополите се стичат по врата ми.
    Засукани, като мисловен сноп,
    но някъде се стича мисълта ми.
    Потърсила да влезе чистия ми джоб.
  • И аз, като мнозина други, съм изненадан от посоката в творчеството на автора. Не знам дали схващам правилно замисъла. Приемам творбата като своеобразен апел към хигиена на мисленето.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...