Jun 6, 2022, 10:33 AM

Закана

1.7K 1 12

Душата ти фекална е вода,

а мислите – кафяво, дето плава.

Шамар ще ти обърша (може два),

сопол по врат що трижди намотава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мъж на мъж рядко скача, страхът, че може той да го отнесе. А и другия вариант - на оня в огледалото, може и на себе си 😄
  • А може и героят2 да е Оня в огледалото!
  • Аз си го обяснявам така това семпло стихотворение:

    начи, в 1вите 2 реда авторът ни запознава с душата и мислите на героя си - кафяво-фекални. Или обратното. Душата е вода, пък мислите плават, вероятно във водата.

    Подир туй, в третия ред, авторът се ядосва на нещо, и решава да му обърше един шамар. На героя си. А може и два. Шамара. Но в бъдеще време, не веднага, заканва му се демек.

    От този шамар, вече в 4тия, финален ред, разбираме, че сополът на героя, вследствие на центробежната сила (или центростемителната), породена от якия шамар (или пък два), които ще му бъдат обърсани, ще се увие три пъти около врат. Вратът на героя вероятно.

    Това разбрах аз. Но нямам мнение: то всичко е казано преди мене. 😔
  • Стихотворен апел

    Душите ни фекална маса
    сред тях красиво плува стих.
    Един апел към поетична класа.
    Окъпан съм, останал много тих.

    Мога да продължа
    Сополите се стичат по врата ми.
    Засукани, като мисловен сноп,
    но някъде се стича мисълта ми.
    Потърсила да влезе чистия ми джоб.
  • И аз, като мнозина други, съм изненадан от посоката в творчеството на автора. Не знам дали схващам правилно замисъла. Приемам творбата като своеобразен апел към хигиена на мисленето.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...