Закана

Comments

• 

  palenka (П Антонова)

  Мъж на мъж рядко скача, страхът, че може той да го отнесе. А и другия вариант - на оня в огледалото, може и на себе си 😄

  2022-06-07T10:15:20+03:00
• 

  palenka (П Антонова)

  А може и героят2 да е Оня в огледалото!

  2022-06-07T04:31:36+03:00
• 

  Петър1 (Петър Димитров)

  Аз си го обяснявам така това семпло стихотворение:
  
  начи, в 1вите 2 реда авторът ни запознава с душата и мислите на героя си - кафяво-фекални. Или обратното. Душата е вода, пък мислите плават, вероятно във водата.
  
  Подир туй, в третия ред, авторът се ядосва на нещо, и решава да му обърше един шамар. На героя си. А може и два. Шамара. Но в бъдеще време, не веднага, заканва му се демек.
  
  От този шамар, вече в 4тия, финален ред, разбираме, че сополът на героя, вследствие на центробежната сила (или центростемителната), породена от якия шамар (или пък два), които ще му бъдат обърсани, ще се увие три пъти около врат. Вратът на героя вероятно.
  
  Това разбрах аз. Но нямам мнение: то всичко е казано преди мене. 😔

  2022-06-07T00:53:50+03:00
• 

  Жабокът (Гедеон)

  Стихотворен апел
  
  Душите ни фекална маса
  сред тях красиво плува стих.
  Един апел към поетична класа.
  Окъпан съм, останал много тих.
  
  Мога да продължа
  Сополите се стичат по врата ми.
  Засукани, като мисловен сноп,
  но някъде се стича мисълта ми.
  Потърсила да влезе чистия ми джоб.

  2022-06-06T22:33:47+03:00
• 

  maistora (Красимир Тенев)

  И аз, като мнозина други, съм изненадан от посоката в творчеството на автора. Не знам дали схващам правилно замисъла. Приемам творбата като своеобразен апел към хигиена на мисленето.

  2022-06-06T22:16:00+03:00