6 июн. 2022 г., 10:33

Закана

1.7K 1 12

Душата ти фекална е вода,

а мислите – кафяво, дето плава.

Шамар ще ти обърша (може два),

сопол по врат що трижди намотава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъж на мъж рядко скача, страхът, че може той да го отнесе. А и другия вариант - на оня в огледалото, може и на себе си 😄
  • А може и героят2 да е Оня в огледалото!
  • Аз си го обяснявам така това семпло стихотворение:

    начи, в 1вите 2 реда авторът ни запознава с душата и мислите на героя си - кафяво-фекални. Или обратното. Душата е вода, пък мислите плават, вероятно във водата.

    Подир туй, в третия ред, авторът се ядосва на нещо, и решава да му обърше един шамар. На героя си. А може и два. Шамара. Но в бъдеще време, не веднага, заканва му се демек.

    От този шамар, вече в 4тия, финален ред, разбираме, че сополът на героя, вследствие на центробежната сила (или центростемителната), породена от якия шамар (или пък два), които ще му бъдат обърсани, ще се увие три пъти около врат. Вратът на героя вероятно.

    Това разбрах аз. Но нямам мнение: то всичко е казано преди мене. 😔
  • Стихотворен апел

    Душите ни фекална маса
    сред тях красиво плува стих.
    Един апел към поетична класа.
    Окъпан съм, останал много тих.

    Мога да продължа
    Сополите се стичат по врата ми.
    Засукани, като мисловен сноп,
    но някъде се стича мисълта ми.
    Потърсила да влезе чистия ми джоб.
  • И аз, като мнозина други, съм изненадан от посоката в творчеството на автора. Не знам дали схващам правилно замисъла. Приемам творбата като своеобразен апел към хигиена на мисленето.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...