Заклинание
Вземете ме, хладни потоци,
облей ме, прастара вода,
покрий ме с безброй водоскоци,
кръсти ме, пази ме в беда!
С прохладна, живителна влага
от буйния снежен топеж
по урви планински пак бягай
с див устрем под вятъра свеж!
Излял се в сърцето – пустиня,
наситил с порой стъпки – жар,
очите обагрил ми в синьо,
духът ти, вода, ми е дар!
На тебе тъй много приличам –
преливам се в стих многолик.
Сърцата човешки обричам
на жив, непресекващ светлик.
5.04.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
