Заключена душа
Душата ми затворена отрано,
със други рядко контактува.
Ала дори не е и странно,
тя с никой не желае да хортува.
Затворена във клетката желязна,
с решетки непробивни, тежки.
Урок житейски е научила отрано,
че същността разголена е грешка.
Светът жесток е и наказва тежко,
незащитената житейска същност.
Във клетка тежка и желязна,
със нежност чувства се във къщи.
Решетките са всъщност свободата
където в себе си тя само съществува.
И не без ключ, а просто няма я вратата,
опасности тъй само вънка ще върлуват.
И някой само грешка да направи,
окови уж от милосърдие да среже.
При нея мигом ще нахлуе тъмнината,
без милост чистотата нейна ще пререже.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
