Заключена душа

29.09.2020 г., 17:44 ч.

Поезия » Философска

366 1 2

Душата ми затворена отрано,

със други рядко контактува.

Ала дори не е и странно,

тя с никой не желае да хортува.

Затворена във клетката желязна,

с решетки непробивни, тежки.

Урок житейски е научила отрано,

че същността разголена е грешка.

Светът жесток е и наказва тежко,

незащитената житейска същност.

Във клетка тежка и желязна,

със нежност чувства се във къщи.

Решетките са всъщност свободата

където в себе си тя само съществува.

И не без ключ, а просто няма я вратата,

опасности тъй само вънка ще върлуват.

И някой само грешка да направи,

окови уж от милосърдие да среже.

При нея мигом ще нахлуе тъмнината,

без милост чистотата нейна ще пререже.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.