Заключена душа
Душата ми затворена отрано,
със други рядко контактува.
Ала дори не е и странно,
тя с никой не желае да хортува.
Затворена във клетката желязна,
с решетки непробивни, тежки.
Урок житейски е научила отрано,
че същността разголена е грешка.
Светът жесток е и наказва тежко,
незащитената житейска същност.
Във клетка тежка и желязна,
със нежност чувства се във къщи.
Решетките са всъщност свободата
където в себе си тя само съществува.
И не без ключ, а просто няма я вратата,
опасности тъй само вънка ще върлуват.
И някой само грешка да направи,
окови уж от милосърдие да среже.
При нея мигом ще нахлуе тъмнината,
без милост чистотата нейна ще пререже.
© Петър Петров All rights reserved.
