Sep 29, 2020, 5:44 PM

Заключена душа 

  Poetry » Phylosophy
364 1 2

Душата ми затворена отрано,

със други рядко контактува.

Ала дори не е и странно,

тя с никой не желае да хортува.

 

Затворена във клетката желязна,

с решетки непробивни, тежки.

Урок житейски е научила отрано,

че същността разголена е грешка.

 

Светът жесток е и наказва тежко,

незащитената житейска същност.

Във клетка тежка и желязна,

със нежност чувства се във къщи.

 

Решетките са всъщност свободата

където в себе си тя само съществува.

И не без ключ, а просто няма я вратата,

опасности тъй само вънка ще върлуват.

 

И някой само грешка да направи,

окови уж от милосърдие да среже.

При нея мигом ще нахлуе тъмнината,

без милост чистотата нейна ще пререже.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!
  • "Решетките са всъщност свободата

    където в себе си тя само съществува.

    И не без ключ, а просто няма я вратата,

    опасности тъй само вънка ще върлуват.



    И някой само грешка да направи,

    окови уж от милосърдие да среже.

    При нея мигом ще нахлуе тъмнината,

    без милост чистотата нейна ще пререже."

    Поздравления за стиха ти, Петър!
Random works
: ??:??