Птица,
а очите й
все в небето,
понякога покрито с облаци -
бели, сиви или черни.
- Какво ли е
да си сред тях?
Друг път
то е ясно,
лазурно синьо,
безбрежно.
Иска й се
да бъде
там,
да се извиси високо,
високо...
Да се рее в простора,
да усети ласката
на вятъра,
топлината на слънцето.
Но не може...
Птица
гледа тъжно небето -
криле, заключени
в клетка.
© Ласка Александрова Всички права запазени