18.10.2007 г., 8:27

Заключени криле

826 0 10

Птица,
а очите й
все в небето,
понякога покрито с облаци -
бели, сиви или черни.
- Какво ли е
да си сред тях?
Друг път
то е ясно,
лазурно синьо,
безбрежно.
Иска й се
да бъде
там,
да се извиси високо,
високо...
Да се рее в простора,
да усети ласката
на вятъра,
топлината на слънцето.
Но не може...

Птица
гледа тъжно небето -
криле, заключени
в клетка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ПРизнавам че стихът ти ме просълзи...Изживях го..с цялата си същност..златни ръце имаш Ласка...Поздрави!!!
  • Прекрасна си Ласка!
    С доброта и нежност е пропито
    твоето стихотворение. С много обич.
  • И за мен птица е синоним на свобода!Та те са симвил на свободата,наистина е нередно да са в клетки!
  • Усмивки! Понякога те казват повече от нужното...
  • И в тъгата си ласкава, Ласка...браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....