18 окт. 2007 г., 08:27

Заключени криле

825 0 10

Птица,
а очите й
все в небето,
понякога покрито с облаци -
бели, сиви или черни.
- Какво ли е
да си сред тях?
Друг път
то е ясно,
лазурно синьо,
безбрежно.
Иска й се
да бъде
там,
да се извиси високо,
високо...
Да се рее в простора,
да усети ласката
на вятъра,
топлината на слънцето.
Но не може...

Птица
гледа тъжно небето -
криле, заключени
в клетка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ПРизнавам че стихът ти ме просълзи...Изживях го..с цялата си същност..златни ръце имаш Ласка...Поздрави!!!
  • Прекрасна си Ласка!
    С доброта и нежност е пропито
    твоето стихотворение. С много обич.
  • И за мен птица е синоним на свобода!Та те са симвил на свободата,наистина е нередно да са в клетки!
  • Усмивки! Понякога те казват повече от нужното...
  • И в тъгата си ласкава, Ласка...браво!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...